- Слушам, слушам – каза Алекс докато не откъсваше очи от устните на Иван и докато поглъщаше всяка негова дума като закон … - Не се опитвай да се бориш с каквото и да видиш , аз видях че ще падна от един блок един път брат и голям страх но не трябва да се бориш ако е това което виждаш просто продължи напред ако ще се пада падай освободи се от всичките си предразсъдъци и давай напред с това което ти се случва , ако успееш това преживяване ще бъде най-невероятното в живота ти . - Нищо не разбрах – каза Алекс и погледна Ивчо – ти разбра ли нещо? - Ами да горе долу но е по важно ти да си разбрал щото ти ще вземаш не аз … - Абе с 2 думи каквото и да става не се бори с това което виждаш и ти се случва а се носи по течението – прекъсна ги Иван . А ти Ивчо ако някой от нас двамата почне да иска да ходи някъде не ни пускай нито на балкона нито навън. Ако почнем да плачем или някакви такива не се стряскай ами се опитвай да ни успокоиш и трябва да говориш бавно и ясно не се ебавай защото е страшно гадно ако човека който те пази е гад. Ясно ли е ? - Да – каза Иво кратко и ясно и Иван му кимна след което продължи . - Алекс … гледай сега кво съм си изтеглил вчера – цялата дискография на 50 Cent …. - Хе хе - изсмя се Алекс - ами пускай и да се пренасяме в Ню Йорк брат… Иван стана и събуди заспалият си лаптоп които беше свързан към мощна уредба след което набързо зареди албумите и пусна първата песен която беше – The Invitation . Той седна до Алекс , отвори буркана и му подаде 2 парчета след което извади още 2 - налапа ги и ги сдъвка с присвито лице след което се пресегна и взе чаша вода която стоеше на масата и преглътна . Гадният вкус в устата му премина и той погледна Алекс - Айде давай брат , няма страшно – След което Алекс направи същото. Вкусът в устата му беше нещо напълно ново за него. Гъбата беше много горчива и лицето на Алекс също се изкриви от неочакваната бомба насочена срещу вкусовите му рецептори. - Ей че противен вкус … момче- погледна Иво и каза Алекс след като отпи голяма глътка от чашата с вода. Следващите двайсетина те поприказваха за живота и нищо не се случваше , даже Алекс вече беше решил че е прекалил с другите неща които е вземал и тези гъби нямат шанс да смутят състоянието на мозъкът му. Разбира се това не беше вярно и Иван му каза няколко пъти просто да изчака и както му беше разяснил малко по малко Алекс започваше да усеща някакво леко горене зад очите си което с времето се засилваше а предметите в стаята започваха да приемат странни форми пред очите му . Затваряйки очи за минута Алекс чуваше музиката и сърцето си да бие а понякога тези два звука се сливаха . Параноята го обхвана и той реши че нещо не е наред защото всичко което до сега беше решил че ще е неговото преживяване с гъбите продължаваше да се засилва и засилва и той помисли че ще полудее . Вазата на масата пред него имаше тясно гърло а от това гърло излизаха врабчета , едно след друго – десетки и стотици от тях и всичките му говореха едновременно различни неща , някой разказваха истории други му се караха че няма смисъл от живота му и че се е провалил във всичко с което се е захванал . Някой от врабците дори се караха помежду си, но Алекс знаеше че той поставя думите в клюнчетата на птичките което се опитваха да го защитят . Изведнъж всичко това спря и птиците онемяха , не, не бяха онемели а продължаваха да говорят но Алекс не чуваше нито собственото си сърце нито тях а се впечатляваше от факта че докато говореха врабците изпускаха от устите си шарени дъги от цветове които се накъсваха от отварянето и затварянето на човките им . Алекс погледна към Иво но там нямаше никой , той уплашено започна да се оглежда за него защото сега нямаше кой да го пази. Изведнъж той видя как приятелят му влиза в стаята с голяма бяла перелина а очите му светеха като ярки въглени . Алекс се стресна от гледката и отмести погледът си към Иван . Той си стоеше на един от фотьойлите срещу Алекс, усмихнат, и в него нямаше нищо различно . Беше си съвсем нормален но самовглабен и замислен . Алекс почувства как започва да се отделя от тялото си и излетя във въздуха . От там той гледаше стаята отгоре и видя собственото си тяло как стой на канапето със затворени и стиснати очи а от челото му течеше пот . Реейки се във въздуха той видя как вазата срещу него започва да се клати и малко по малко тясното и гърло започва да се отваря. Вазата раждаше – и този път раждането беше тежко защото вазата се тресеше и пулсираше. Момент след това мъчение от нея малко по малко излезе маслено черен гарван който се изтръска и започна да чисти с острия си клюн перата си. След минута две той повдигна глава към тавана където Алекс все още се рееше и каза : - Ето това беше момче . Сега доволен ли си . Надруса се с Иван обаче той малко пресили дозата и ти умря и най-лошото е че дори и тоя смешко дето го избрахте да ви пази не го разбра . Ето погледни го, мисли си че спиш . Алекс погледна към Иво който все още стоеше на същото място с перелината и очите въглени и разглеждаше някакво списание което прогаряше на всяко място където очите му попадаха. Алекс усети страх които не бе усещал през животът си . Дали това беше истината . Беше ли се отровил от тъпите гъби на Иван. Той искаше да бяга или нещо изобщо да се случи но си стоеше като обездвижен във въздуха без да се помръдва. Изведнъж той се сети за разясненията на Иван и проговори като се опитваше да убеди дори и себе си в думите си . - Така да е гарване…. Страхът малко стихна . - Наричай ме Петър – пресече го черната птица . - Добре Петре - засмя се Алекс – щом съм предозирал от гъби нека да е така поне няма да тормозя никой повече със наглостта и грубостта си . - Дааааа , груб и нагъл си . Ето виж – каза гарванът и започна да тресе главата си със страшна скорост . Пред изгарящите вече очи на Алекс се появиха две кино ленти които започнаха да се прожектират директно в зениците му . А на тях имаше кадри от всички срещи на Алекс с хора където той е нагрубил или ударил някой . Той видя как се кара с майка си и баща си , с някой стари свой гаджета, но какафонията от звуци и визуални образи беше прекалено голяма за да може да се съсредоточи и да гледа само една част от живота си . Едновременно пред него имаше момента в който казва на баба си че това не е нейното жилище и да се маха от техният апартамент и друг в който псува малко циганче на улицата което се беше осмелило да проси от него . Тези кадри минаваха със страшна скорост , но бяха толкова много че Алекс вече не мислеше че някога ще свършат . Той се опитваше да се съсредоточи върху информацията която се изливаше върху него и понякога успяваше да види отказ който запълваше със спомени от случилото се . След време което според Алекс беше продължило цяла вечност пред него отново се появи гарванът но този път на кинолентите и пак започна да му говори . - Ето това е жалкият ти живот . Пълен с хора които те обичат и харесват , но понеже ти си толкова недоволен от себе си си наранил ! - Знам че е така - каза Алекс - Хубаво е че го знаеш, но това нищо не променя . Ето сега си мъртъв и това са ти последните мигове на земята . Ето виж се сега … Лентите спряха да се въртят и Алекс се отзова отново гледайки стаята отгоре . Той погледна към тялото си което все още си стоеше в същата поза със затворени очи . Изведнъж то започна да се издува и тресе и след секунда изригна и стотици бели червей изскочиха от него . Тялото се пръсна а Алекс чуваше само скърцането на червеите които доизяждаха останала от него кожа . Шок . Шок от видяното беше единственото той усещаше от току що видяното . Въпреки това той се опита да се овладее и каза тихо с натъжен тон : - Е сега вече наистина нищо не мога да направя. Стаята започна да става все по тъмна и Алекс отново обърна поглед към гарванът който беше вече единственото нещо което Алекс чуваше или виждаше. - Е добре , с това сме готови вече . Хайде тръгвай с мен. - Подкани го птицата. Сега имаше нещо в гарванът което направи впечатление на Алекс. Тъмните му пера бяха изсветлели а по крайчетата им имаше бяло . Той отвори крила и изпляска няколко пъти мощно след което се вдигна във въздуха , погледна към Алекс и излетя през прозореца . Алекс започна да маха с ръце и крака за да го последва, но беше по лек от въздуха и движенията които правеше не бяха достатъчни за успее да настигне достатъчно бързо птицата . След десетина минути битка с въздуха той се отзова на прозореца и малко по малко успя да се промуши през него . Навън беше тъмно а лекият ветрец поднесе Алекс . Гарванът го настигна и пляскайки с крила до лицето на Алекс му каза : - Добре де, така е трудно да се лети , както е и трудно да се живее безцелно и хаотично … ето вземи тези крила и тръгвай след мен че нямаме много време . В този момент две черни гарванови крила избиха през гърбът на Алекс и той усети че знае как да ги използва . Размаха ги бавно а след това още по-силно и по-силно като успяваше да се движи срещу вятъра и да настига гарванът. Това му се хареса и той ту се спускаше бързо надолу ту махаше мощно и трудно но плавно се издигаше нагоре. - Накъде отиваме ? – попита Алекс като отново беше натъжен че е мъртъв и всичко което познаваше оставяше зад него . Всъщност отговорът на въпроса дори не го и интересуваше . Той видя как прелитат над блокът в който живееше и се опита да види дали техният прозорец светеше, но там беше тъмно . Майка му си беше легнала и Алекс се разплака защото осъзна какво щеше да се случи на сутринта на горката женичка когато разбере че той е мъртъв. Той знаеше че това ще е последната нощ в която тя щеше да спи спокойно до края на живот си. - Успокои се , не накъде а при кого отиваме трябва да ти е интересно . – Това изречение на черната птица прикова вниманието на Алекс който продължаваше да маха с криле а с ръка избърса една от сълзите си която беше готова да отлети надолу към спящият град. - Да – каза Алекс – при кого отиваме ? - При някой и при никой . Сега мълчи и ме следвай . - Добре – отвърна тихо Алекс и започна отново тихо да пуска сълзи в нощта докато следваше птицата . Те летяха дълго, стигнаха до зората, но този път със светлината на денят дойдоха и цветовете . Цветовете които Алекс никога не беше виждал през животът си. От дълбоко тъмно синьо до искрящо златно жълто. От черно което не допускаше лъч светлина да се върне до очите на наблюдаващият го до бяло и червено който ослепяваха Алекс всеки когато той дръзнеше да погледне към тях . Всичко това се струваше доста странно на Алекс, но той не се замисли много над това което виждаше около себе си . Изведнъж гарванът започна да се спуска стремително надолу . Алекс го последва . Под разноцветните облаци Алекс видя пред себе си зелено плато покрито с трева и голяма пирамида в средата на платото . Отдясно на нея имаше други сгради пред които имаше стотици бели колони . Спускайки се той разбра че гарванът който незнайно защо продължаваше да побелява с времето ще иска да кацне точно на върхът на пирамидата . Алекс го следваше неотлъчно и след няколко минути те намалиха скоростта с която връхлитаха към върхът на голямата бяла пирамида . Кацайки те вдигнаха прах които се беше насъбрал по камъните когато той се разсея Алекс видя фигура на висок и здрав мъж , с леко дръпнати очи и прегоряло от слънцето кожа . Той стоеше и гледаше втренчено в Алекс , на главата му имаше огромна маска, златна маска която скриваше косата, вратът и ушите му. По маската имаше орнаменти на страшни човешки лица, змии, гущери и други страховити животни . След миг мъжът тръгна уверено към Алекс и допря носът си във неговият като погледът му не спираше да бъде все така втренчен в очите на Алекс . Очите на непознатият бяха кървави и той не мигаше. Алекс се почувства гол и отворен пред странният мъж . Това го накара да затрепери и той усещаше че нещо ще стане в най скоро време и беше прав . Мъжът се отдръпна и погледна към гарванът на който вече само човката беше черна . Цялата птица беше бяла като сняг. - Не е той ! – каза мъжът на птицата . - Не съм кой ? – попита Алекс пълен с любопитство което се изпари на секундата в която мъжът се обърна към него със втренченият си поглед . Непознатият вдигна ръка към лицето му и направи знак на Алекс да мълчи . - Не е той ! – каза отново мъжът със златната маска на гарванът - А трябваше да е той ! – отговори гарванът . - Сега не е той . Той е разбрал . – проговори отново мъжът след което се обърна и протегна ръцете си към Алекс . Алекс знаеше че мъжът говори чужд език но беше език които той знаеше че разбира някак си . Алекс подаде ръцете си към непознатият и непознатият ги хвана и заговори . - Александър . – повече мъжът със златната маска не помръдна устата си . Алекс почувства как се отделя от земята и започва да се движи с жестока скорост от която трябваше да затвори очите си и да ги стиска до полуда. Той се движеше на някъде а в главата си чуваше гласът на мъжът който повтаряше все едно и също – ти знаеш , ти знаеш , ти знаеш … Алекс усети че вече не се движи а стой седнал някъде и стискаше очите си със всичка сила . Главата го болеше а очите му отново горяха . Той отпусна клепачите си и отвори бавно очи . Очакваше да види нещо странно и ново, но за най-голяма изненада той беше на канапето в Иван . Той се огледа бавно а до него откри Иво по него нямаше нищо странно , нямаше я перелината му нито горящите очи. Той пушеше цигара и в момента в който забеляза че Алекс го гледа се облещи и каза : - Вече си мислих че няма да спреш да си стискаш очите никога …. - Ебах му майката …. – каза Алекс – а думите му проехтяха в главата му сякаш стотици камбани забиха едновременно . Алекс се хвана за слепоочията и ги стисна в опит да успокои болката . - Какво става брат добре ли си ? – попита Иво – От 2 часа някъде стоиш и стискаш очи , плака и задава въпроси . Какво става . - Ще ти кажа утре – зашепна Алекс . В опит да намали звуците които издава защото иначе те щяха да се заблъскат отново в черепът му. Алекс се огледа и видя че Иван го няма . Музиката продължаваше да свири и Алекс зашепна отново : - Къде е Иван ? - Ами отиде да си легне преди малко каза и ти да си легнеш като се разбудиш и на сутринта нямало да те боли главата , хаха и той шепнеше като тебе . Алекс дори не дочака последните думи на Иво . Извъртя се и заби глава в канапето на което беше седнал след което заспа .